Една кофа с реформи, твърдения, глупави изказвания, недомислици… и всичко това отиде в канала. Отиде там, за да може сега отново да започне да се пълни със същата мръсотия. Дойде нещо ново, което сякаш потуши разгорилите се страсти около образователната реформа, но е само въпрос на време из националния ефир да тръгнат изказвания като: „Едно стихотворение, няма да ни направи повече българи“… Имайте търпение!

Една кофа с реформи, твърдения, глупави изказвания, недомислици… и всичко това отиде в канала. Отиде там, за да може сега отново да започне да се пълни със същата мръсотия. Дойде нещо ново, което сякаш потуши разгорилите се страсти около образователната реформа, но е само въпрос на време из националния ефир да тръгнат изказвания като: „Едно стихотворение, няма да ни направи повече българи“… Имайте търпение!
Бяха тръгнали спорове относно кой е правилният термин: робството, присъствие или съжителство. Това ли е най-важното… да може би трябва да се помисли върху въпроса, но не смятам, че това би трябвало да е водеща тема в новините. И вместо да спорите, замислете се и си отговорете на въпроса: Как да наречем ситуацията днес? Робството на правосъдната система над народа, присъствието на корупцията в живота ни или съжителството ни с хора, за които най-висша ценност са парите, и които смятат, че не са останали истински българи в България.\nКакто някога Един (сещате ли се кой е?) е казал: „Сами от себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята. Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години.“ Което с прости думи ще рече – обърнете се назад и вижте историята, която всеки носи в гените си. Още преди повече от 130 години Дядо Вазов пише: „по-зло от оръжье стои в нашта власт: апатията!“. Апатия…! Тази апатия, вече повече от век разделя хората все повече и повече. Всеки се е затворил в себе си и се надява да живее по-добре. Заради това много предпочитат да работят в друга държава. Питайте ги защо и ще ви кажат: „Там всичко е уредено много добре“. И са прави за тях си? Защо да не живеят така, че да се чувстват добре? Те искат да осигурят бъдеще на децата си. Нима може да ги наречете егоисти? Но патриоти винаги ще се намерят и ще кажат: „Ми дайте да се хванем и да си го направим уредено и у нас“ (перифраза на част от интервю с Джоко Росич, „Шоуто на Слави“ 2013г). И тези патриоти са прави за себе си според своите убеждения. Хората са разделен и този проблем се корени в апатията. Ако трябва да се разсъждава от психологическа гледна точка, за да се преодолее напълно апатията - трябва да се смени масово мисленето на хората, но това не е толкова лесно. За да се смени мисленето на всички, трябва да изминат поне 2-3-4 поколения. Но днес човекът иска да живее в настоящето! За това по никакъв начин не мога да съдя тези, които решават да отидат в друга държава, за да живеят по-добре, защото знаят, че апатията е един стръмен заледен склон, в края на който е разрухата.
………
Спомнете си разказа за хан Кубрат и пръчките… Като разделени всеки (на власт) се опитва да ни придърпа към себе си. Защото малките деца и по-глупавите, както е казал Паисий - не знаят. Така онези, силните и непобедимите в битките, славни и почитани от всички - внезапно отслабваха, смиряваха се, упадаха, загиваха, изчезваха...
И… така… Ден след ден ще се доближаваме все повече до моментът, в който ще се срамуваме да се наречем българи, но дали ще се намери някой, който да ни попита защо се срамуваме?!

---