Колко пъти се прибирате от работа и си казвате: „Утре ще е по-спокоен ден“? Колко пъти се питате: „Кога ще имам повече време за близките си“? Колко пъти сте си мислели: „Трябва да намеря време за себе си“? Мнозина биха казали, че не могат да отговорят. Дали? Или се срамуват от отговора? Защо трябва да се стига до едно състояние на погълнатост от работата, която често не искаме да работим (но нямаме избор)? А дори да работим нещо, което обичаме и е хоби, то вече не е такова, когато стане задължение.
Погълнат от динамиката на деня, все по-често изпитвам нуждата от откъсване от реалността. Но къде мога да забравя дори и за миг за бетонната джунгла, която обитавам? Често търся спасение в природата, правейки фотографии… любителски. Гледайки нещо „чисто“, непокварено през обектива, успявам да се отскубна от проблемите на ежедневието. По този начин успявам да видя нещата отстрани. И се чудя, какво по дяволите контролира всичко това, което се движи около мен, коя е движещата сила? Дали отговорът на този въпрос не е по-прост, отколкото очаквам? Дали отговорът не е нещо, което отдавна сме забравили? Кога „отдавна“? Не знам! Може би когато за първи път човек е развил разум, или когато се е появило социалното неравенство… не знам. Но е факт, че ежедневно човек се опитва да превъзмогне себе си, да наруши природните закони, само и само да спази някой краен срок… Защо се случва това? Какво сме забравили по пътя на еволюционното и технологично развитие? Някой помни ли? Няма как да се върнем назад. Както гласи един от законите в генетиката – еволюцията продължава само напред. Как успяхме да забравим някои навярно прости, броящи се на пръсти, „правила“, които биха ни помогнали да постигнем уединение с природата и осъществяване на относително нормален живот.
Питам се всеки ден, но едва ли ще успея да намеря отговора!?

---