Измина една празнична седмица, в която посрещнахме националния си празник. И по традиция хората излязоха на площада, изгледаха празничната програма и… това беше. Сякаш не зачитаме това, което сме, сякаш не си даваме сметка колко хиляди литри кръв са напоили земята, за да можем сега да си подсвиркваме и да се наричаме патриоти. Но някой може ли да даде точна дефиниция за патриотизъм? Патриоти ли са тези, които крещят с пълно гърло имената на безсмъртните, без да разбират идеите им, и се оставят да бъдат заблуждавани от смесената пропаганда как „лошите чужденци“ ще погълнат родината ни? Или патриоти са тези които тихо и спокойно, без агресия показват с делата си какво за тях е и би трябвало да бъде България?
Би трябвало (според мен) основен израз на родолюбие и патриотизъм да бъде знамето ни, с което можем да се гордеем, че не е предадено в нито една битка. Толкова ли е трудно да излезеш и да сложиш едно знаме на балкона. Вярно, че това не би те направило „по-патриот“, но поне би показало, че си заинтересован от събитията, през които е минало това знаме, за да можеш сега да го докоснеш. Да вземем например американците. Подготовката им за 4-ти юли е няколко дни и всеки се кланя пред американското знаме. Не искам да навлизам в историческа тема, но американския народ е една „сбирщина“ от всякакви националности, загърбили старите си вярвания, но ако попитате някой „американец“ той с ръка на сърце ще ви каже, че е се кланя с чест пред своето знаме. Докато ние сякаш се срамуваме да кажем, че сме българи. Как така един псевдо народ на 500 години може да изгради вяра в нещо несъществуващо, докато един БЪЛГАРСКИ народ с хилядолетна история се е докарал до състояние, в което го е срам… срам го е от себе си. Чудя се дали обаче ще се намери някой, който да го попита: „поради що се срамиш да се наречеш българин“?!
Не казвам, че няма истински патриоти, но те са малко, те не могат да „събудят“ 7 милиона (а може би вече и по-малко), отчаяно търсещи себе си, човека.
…
Истинският патриотизъм е тих, градивен и категоричен. Той се „проповядва“ от хора които не отричат и не мразят. Те са хора, които гордо изправят главата си, и казват „България е жива! България ще я има!“. Те са личности, които знаят кой и кога ги манипулира. Те имат самочувствие и се гордеят, че са българи. Всичко това е защото те знаят кои са, от къде идват, и най-важното – знаят на къде отиват.

---